10 стъпки в борбата с наднорменото тегло и затлъстяването! – Стъпка № 1

====== > продължение от “Защо затлъстяваме?

Стъпка № 1

Стъпка първа в борбата ни с наднорменото тегло, затлъстяването и още нещо.

Изразява се в това да седнем пред белия лист и да сме откровени. Да нахвърляме всичко това което ни притеснява, гневи, разочарова и най-вече списък на нещата, с които преяждаме. Не е нужно да споделяме написаното с близки и далечни.

При положение, че Ви е трудно да започнете, по-долу посочвам няколко важни  според мен причини, само трябва да си изберете 9 от тях (изберете тези, които са най-близки до Вас).

Ето и списъка:

  • не мога да отида дори до близкия магазин без кола;
  • колата ми трябва да е паркирана пред входа, ако може под прозореца;
  • предпочитам да платя на друг да ми изхвърли боклука;
  • удоволствие е за мен е да лежа и гледам телевизия;
  • предпочитам контакта в социалните мрежи;
  • компютърът и интернета са моя прозорец към света;
  • не мога да спра да ям докато не ми стане тежко;
  • прекомерно пиене + обилно замезване;
  • не спя добре/достатъчно;
  • сутрин се чувствам схванат и света ми е крив;
  • загубих най-хубавите си години с този партньор;
  • мразя комшиите, вечно ме дразнят;
  • мразя го тоя квартал;
  • мразя работата си;
  • мразя тоя град;
  • мразя тая суетня;
  • мразя поп/чалга/рок/метъл/рап културата;
  • мразя да спортувам;
  • не е важно какво ям, важното е да е като за последно;
  • обожавам, вафли, бисквити, кексове и всичко тестено;
  • лелеле тия торти колко са вкусни;
  • другите са длъжни да се съобразяват и да ме харесват, аз съм чорбаджия;
  • мързи ме да готвя, в ей онзи ресторант какви кебапчета правят;
  • ооо, аз не обичам да ходя пеша, мързелив съм;
  • ям само вечер, през деня не ми остава време от задачи и отговорности, просто графика ми е претоварен;
  • ям каквото ми попадне, да подложа нещо между срещите, делата, ангажиментите, отговорностите;
  • като седнем с приятели в някоя кръчма и нямаме мярка;
  • на почивка всеки ми е длъжен да ми слугува, нали затова съм дошъл в тоя курорт и им плащам тия високи цени;
  • тия във фитнеса какви са будали и позьори, малоумни са, а аз съм човек с положение;
  • тия нацепените батки са комплексари, не искам да съм като тях;
  • друго си е да ловиш риба и да пиеш бира, други да ходят и да се потят в тая жега;
  • в тоя студ ще си стоя на топло пред телевизора;
  • в тая жега ще си ръчкам PC-то и ще се наслаждавам на прогреса наречен климатик;
  • мразя да се потя, ще мириша на околните;
  • като ми се дояде нещо не мога да се спра докато не си го купя и не омета всичко;
  • пуша като комин, ама той и дядо ми пушеше пък доживя до дълбока старост;
  • не обичам да се натоварвам, пък и лекаря ми е забранил, имам 101 травми и болежки;
  • прекратяване на професионална спортна дейност;

Изброените по-горе причини за наднорменото тегло не са пълни и изчерпателни, всеки сам за себе си трябва да може да направи подобен списък. От, който в последствие да подбере 9, с които да започне.

Хубаво е преди да предприемем стъпки към сваляне на теглото си да се консултирате с лекар, да си направим пълни кръвни и хормонални изследвания, за да добием представа за моментното си състояние. Също така консултацията с лекар ще ви насочи какво не бива да правите към настоящия момент.

След като имате тези две неща (да не кажа три) – желанието за промяна, списъка, който сте си направили и мнението на лекар, какво не бива да правите, преминавате към Стъпка № 2 !

======= > Следва продължение: „Стъпка № 2“ !

Примери от ежедневието

====== > продължение от „Защо затлъстяваме

Ще дам няколко примера от ежедневието, които нагледно илюстрират „зациклянето“ ни. Обеден съм, че всеки от нас може да даде подобни примери за зацикляне и то не един. Всичко това влияе на здравословното ни състояние и от там на степента на затлъстяване (възможно е да се получи и обратния ефект – анорексия). Ще дам няколко примера от ежедневието:

  1. Ставаме от сън намръщени, недоволни. Вървим по пътя към офиса, в който не искаме да стоим; да вършим работа, която мразим, за да получим едни пари, които никога не стигат да си уредим живота. Всеки ни е виновен, че ни се пречка – че не ни се пречка. Прибираме се в къщи яхнали едни емоции, едно чудо. Ядем, тъпчем се. Удоволствието от храната е нулево. Ние не я приемаме с благодарност, а я поглъщаме, смачкваме като враг. И още преди да сме си легнали, тя става наш враг. Лягаме да спим вътрешно и външно неудовлетворени, и сънищата са ни в унисон с изминалия ден. И ето идва новият ден, който по нищо няма да се различава от вече отминалия и който ще си прилича с утрешния и така ден след ден, година след година.
  2. Ставаме от сън вглъбени, забързани да проверим как ни отразяват в социалните мрежи. Важното за нас е никой да не ни закача за нищо, защото е толкова по-важно да се взираме в екрана на съвременния ни телефон, който е израз на социалната ни значимост. През годините сме се научили да игнорираме заобикалящия ни свят. Много сме заети, нямаме време за елементарни неща, като да поздравим хората, с които се разминаване, забили сме поглед във виртуалното пространство. Екранът, този наш малък нов приятел, е обсебил съзнанието ни от сутрин до вечер, а без него нямаме сили да се зарадваме на заобикалящия ни свят, който е значим само, ако е „лайкнат“ от „приятеля ни“. И ето идва новият ден, който по нищо няма да се различава от вече отминалия и който ще си прилича с утрешния и така ден след ден, година след година.
  3. Ставаме от сън, нямаме време да се усмихнем, защото бързаме. Нямаме време да сме щастливи, защото бързаме. Бързаме да станем, бързаме да направим закуска на децата, бързаме да ги заведем на градина, училище или друго мероприятие. Съсипваме и тяхната сутрин, защото ги караме да бързат и да отговорят на амбициите ни. После бързаме да стигнем до работното си място, защото за 2 мин. закъснение ще ни „порежат“ при заплащането на труда ни. Бързаме да работим, защото трябва да сме приключили в 4,5,6 и да бързаме да вземем наследниците от мястото, на което сме ги оставили. От бързане нито те имат време да споделят с нас, нито ние имаме време да ги чуем. Бързаме да им приготвим храната, кара ме ги да си излапат бързо-бързо вечерята, за да седнат да учат и бързо да приключат с домашните, че да ги турим в креватите бързо да спят, да се отървем набързо от присъствието им, за да може и ние да се почувстваме хора, да намерим малко време и за нас, макар и забързано, макар и припряно, да претупаме всичко, което обичаме и харесваме, защото утрешния забързан ден иде. И ето идва новият ден, който по нищо няма да се различава от вече отминалия и който ще си прилича с утрешния и така ден след ден, година след година.
  4. Един ден се събуждаме поглеждаме се в огледалото и с ужас установяваме, че сме вече не сме същите като преди 10,15,20 години, че сме с 10, 20, 30 килограма отгоре и в нас се поражда желание да изглеждаме отново млади и енергични, да хващаме окото така да се каже. Е, как ние сме толкова успели. Отгледали сме 1-2 деца, научили сме ги да бъдат хора, та с това ли няма да се справим. Речено сторено, ще отслабваме, но пък графика ни е толкова натоварен, защото сме толкова отдадени на семейството и децата, че трябва да е нещо лесно и бързо. Нещо за „90 дена“. Търсим най-подходящата диета, четем, обсъждаме с колежки кое е най-доброто за момента. Влагаме неимоверни усилия и устремно се впускаме в приключението. Резултатите не закъсняват, доволни сме. Споделяме с всички и с тези, които искат и с тези, които не искат да слушат. Докато след година, една сутрин се събуждаме заставаме пред огледалото и вече знаем – дошло е време за следващата диета. И така година след година, от диета на диета ние се отдалечаваме все повече от това, което сме били на 20 на 30.
  5. Един ден се събуждаме и вместо на работа ни се налага да посетим лекуващия ни лекар. Чудим се какво е станало с нас, къде сме сбъркали. Диагнозата е ясна, рецептата е в ръката ни. Бързаме към аптеката да си купим предписаната ни надежда за здраве – един куп лекарства. По пътя за работа най-авторитетно споделяме с всички диагнозата, предписаното лечение. Запленени сме от мигащия екран и съветите, които получаваме от там. Минават дни, седмици, пак сме с поредната рецепта в ръка, новите лекарства са за да лекуват причинените проблеми от предишните. След месец-два забързани, вглъбени, отговорни, се оказваме с поредната рецепта, с поредния спасителен лек за нещо, от което бързаме да се отървем. И вече сме авторитети поне по 10 различни заболявания. Авторитетно обясняваме, че шепата лекарства са ни необходими и не ни се иска, но трябва да ги пием, защото имаме отговорности към децата, внуците и правнуците, а иначе нас кучета ни яли, каквото ще да става с нас. И то става. На 20, 30, 40 сме с по няколко диагнози. И ето идва новият ден, който по нищо няма да се различава от вече отминалия и който ще си прилича с утрешния и така ден след ден, година след година.

Каквито и да са примерите ни и тяхната бройка, време е да спрем да прехвърляме отговорността и вината на външни фактори. Всеки сам е отговорен за състоянието си и трябва да започне да върви щастливо по отредения му път, да намери какво желае и харесва, да не спира да бъде себе си. Естествено това е дълъг процес и е възможно да започне едно, а след време да захванем друго. Търсенето на най-подходящото за индивидуалните ни нужди изисква да не се спираме на най-популярното в момента, да не се съсредоточаваме само върху обвивката (външното, модерното).

Защо затлъстяваме?

====== > продължение от „Лятото чука на вратата

Преди да се впуснем в приключението „сваляне на килограми“ трябва да си дадем ясна сметка каква е причината за нашето затлъстяване. Дори в момента да не сме стигнали до затлъстяване и да сме на едно по-ниско ниво, пак е добре да си обърнем внимание.

Преди да продължа искам да споделя с Вас една любопитна информация – затлъстяването е признато за заболяване. Сравняват го с епидемия и прогнозите са, че ще стане причина номер едно за преждевременна смърт.

Ето някои от общоприетите причини за затлъстяването:

  • Наследственост;
  • Хормонални проблеми;
  • Замърсители;
  • Затлъстяването;
  • Метаболизма ни;
  • Възрастта;
  • Гледането на телевизия;
  • Намалена или много ниска физическа активност;
  • Стрес;
  • Храна;
  • Преяждане;

Да се върнем на 90 дневните програми споменати в „Лятото чука на вратата“. Те не би трябвало въобще да се разглеждат като начин за справяне с проблема, а само като част от арсенала, който може да ни се наложи да включим в борбата си. Не мога да погледна сериозно на предложение, което за 90 дена ще повлияе положително на всички тези вероятни причини, за да сме го докарали до тук. Не гледам сериозно на това, не защото с 90 дневна диета и/или програма няма да свалите 1, 2, 5, 10, 20 или повече кила, а защото не считам, че това е правилният път, по който трябва да вървим. Не би трябвало да сме „будни“ и активни само 90 дена в годината, в името на предстоящото излагане на показ в избрания от нас курорт, а и в дългосрочен план такъв подход ще има обратен ефект и ще застраши здравето ни. Разбира се всичко това е мое виждане за нещата и Вие сте свободни да правите това, което считате за правилно. За момента ще спра да се занимавам с въпросните „90“ и ще обърна внимание на това, което ни води по пътя на наднорменото тегло.

Преяждането! Преяждането за мен е причина номер едно както за заболяването Затлъстяване, така и за редица други заболявания. Когато говоря за преяждане, аз нямам предвид само тъпченето с храна (или подобие на храна), а имам една по-широка представа за нещата. Не че надумкването с храна не е до голяма степен в основата на наднорменото тегло и на по-късен етап – затлъстяването.

В днешно време човек преяжда постоянно (преяждаме със сън, преяждаме с безсъние). И съвсем не се задоволяваме само с това, а в ежедневието си успешно се налапваме (списъка е непълен и не отчита индивидуалните особености на отделния индивид) с:

  • с гняв;
  • с недоволство;
  • с желания;
  • с апатия;
  • с отношение;
  • с власт;
  • с лоша самооценка;
  • с критика към другите и себе си;
  • с храна;
  • с диети;
  • с пиене;
  • с незаинтересованост;
  • с отрицание;
  • с работа;
  • с мързел;
  • с лекарства;
  • с медикаменти;
  • със стимуланти;
  • със супресори;

Буквално преяждаме с всичко, до което се докоснем. Докарали сме го до там, че сме индиферентни към всичко, което ни заобикаля.

Въпроса е ясен: С какво преяждаме ?

Отговора е лесен, но не е задължително да ни хареса. Даже в 99.9% от случаите няма да ни хареса и/или ще го отречем.

Преяждането ни тласка към пропастта на влошеното ни здравословно състояние (физическо и психическо). Стартираме с лошо отношение към всичко, отпадналост, неудовлетвореност и в даден момент сме „отключили“ един куп заболявания. Затлъстяването може да е в следствие на тези заболявания, а може и заболяванията да са в следствие на затлъстяването, това не е толкова важно. Важното в случая е да се променим, да се самоизлекуваме!

======= > Следва продължение: „Примери от ежедневието“ !

======= > Следва продължение: „10 стъпки в борбата с наднорменото тегло и затлъстяването“ !

Лятото чука на вратата

И събужда задрямалите ни усещания. Събуждаме се и у нас се пораждат едни усещания, други се обострят. Спали сме, колко, 1, 2, 3… че и повече години. Това е поредното почукване на лятото, което събужда у нас желания, въжделения, но стоейки пред огледалото, като гръм от ясно небе, ни идва осъзнаването, че сме безвъзвратно закъснели.

Закъснели сме да изглеждаме добре, поради факта, че година – две, а може и десетилетия, сме отлагали да си обърнем внимание, да поддържаме това, което ние е дадено в идеално състояние.

Закъснели сме да се чувстваме добре, поради ред причини, в течение на много години сме вършили неща, които не са ни по вкуса, може и цял живот да сме правили осъзнати грешки, които сме си казвали, че ще оправим „утре“.

Закъснели сме, безвъзвратно сме закъснели, защото някъде по пътя сме забравли да живеем. Нещата не опират до спортната ни форма, целулита, стрийте. Те са само външното отражение на вътрешното ни състояние! Оправданията, удобни, комфортни, важни и отговорни оправдания, но живота е като река, той се движи и хич не се интересува от оправданията ни, и няма сила, която да го спре.

Но спете спокойно деца ! Идват „адептите на лятото“ ! Изпълзяват отвсякъде гурута на здравословното хранене и спорт. Рекламите текат, пари се харчат за снимки, за дрешки за имидж, за това да бъдете убедени, че само еди коя си диета и/или спортна програма ще Ви направи Cool за лятото. Рекламите най-често Ви обещават, че за 30, 60 най-много за 90 дена ще влезете във форма, в спортна форма, в топ форма, в еди коя си мечтана форма, че ще се готови да събудите завистта на колежка, колега, спорна приятелка, зложелателка и ли на тая, която е отхвърлила щедрото Ви предложение да бъде дама на сърцето Ви, възможностите са много и то само за 90 дена.

Готови сме да платим всяка цена за да може в рамките на 90 дена да се превърнем в съвременните Аполон и Афродита на плажа, за пред колегите, за някой и друг „лайк“ в Лексикона на Зукарбърг.

Готови сме да платим, за да може за 90 дена да забравим, че проспали сме живота си и той като река е изтекъл!

За 90 дена се подлагаме на лишения и изтощения и на всичко, което ни съветва „гуруто на лятото“ в опит да върнем времето назад, да наваксаме пропуснатото. И това в най-добрия случай приключва с идването на есента, когато пак заспиваме, до следващото лято или до някое следващо лято. И не случайно, всичко приключва или в рамките на тези 90 дена или в рамките на лятото. Всичко това не е случайно и се дължи на факта, че отделяме време само на външното, на тялото си, а за ума, за мислите, за чувствата, за възприятията, за емоциите, за страховете, за нещата, които искаме, за нещата, които истински ни интересуват, време не остава.

Не случайно се появяват всички тези гръмки предложения, появяват се защото стоейки пред огледалото потънали в разочарование от пропиляното време, от пропуснатите хубави моменти в живота, от самите себе си, ни се иска, ей така, с магическа пръчка, някой да ни накара да забравим, да промени това, което ние с лека ръка сме захвърляли.

На мен всичките тези „90 дневни“ програми, които идват в отговор на разочарованието ни от живота и в отговор на „молитвите ни“ много приличат на – Ало ало измамните – които заливат страната ни.

90 дневните програми работят и Ало ало измамите работят, освобождават ни от ненужното от това, което имаме в повече !

А след това?

Какво се случва след това?

Какво е усещането ни ?

Щастливи ли сме, здрави ли сме и до колко и до кога???

Нищо, което да е краткосрочно и/или бързо, не бих препоръчал.

За тези, които предпочитат да се понесат на гребена на бързите резултати, пожелавам успех.

За тези, които могат да чуят и искат да променят себе си ще кажа, че краткосрочните програми могат да са им в арсенала в борбата с килограмите, но не и основна или единствена упора.

С най-топли чувства към всички заинтересувани и незаинтересувани…

Sono

====== > следва продължение „Защо, затлъстяваме